Донесе ли ти лятото мечти, 
които просто няма да се сбъднат?
Дари ли те, под палещи лъчи,

Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,

Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си  - ръбеста скала.

Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим

Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,

Пак юни тихо чука на вратата ти,
липите пръскат летен аромат,
а с него се промъква и познатата

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,

Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,

В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни  думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва  - 

Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,

Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно  -