Зарята свърши, речите замряха,
отидоха си гости, политици.
Пред бурята потърси всеки стряха
да скрие овлажнелите зеници.
Прекрасни думи, спомен за герои,
за бъдеще, родина, вечна слава
и... всичко мина. Идва дъжд пороен,
площадът шумен бавно опустява.
Светкавица раздира тъмината,
гръм мощен над балкана изтрещява.
Прибира се народът, страх в душата
пред близката стихия пропълзява.
Куршум са гръмотевиците страшни,
души юнашки - мълниите бели,
излезли от историята прашна,
но своите потомци не видели.
Стихиен вятър - брат на свободата
дървета кърши, клоните им влачи...

За паднали герои в планината
природата с дъждовни сълзи плаче.

Много силно... Тъкмо мислех в тази посока...

Те бавно по лицето се търкалят,
не искат да попиват във гранита.
Дъждовни капки - Ботев нежно галят
и все за неговият дух разпитват....