Постинг
21.08.2008 09:13 -
Рамка
Загледах се с омаяни очи
в една картина - странно бе позната.
Опитах да потъна, доближих,
но... рамка я делеше от стената.
Погледнах към сияйното небе,
видях на птица полета свободен.
Последвах я, но само със сърце,
че рамка бе прозорецът отворен.
Поисках да съм миг в безкрайността,
едно да съм със цялата Вселена,
край мен обаче - винаги стена.
За сигурност била е изградена.
Обземе ли ме някой порив луд,
обагрят ли се мислите в зелено,
шепти ми строго глас, едва дочут,
че с граница е всичко позволено.
Дори на Бог поставихме стени,
увлечени от своята измама -
помолихме го мир да ни дари
и... отредихме да живее в храма.
А чувствата са пенесто море,
което във душите ни клокочи...
Човекът сам прегради си кове
и после се стреми да ги прескочи.
в една картина - странно бе позната.
Опитах да потъна, доближих,
но... рамка я делеше от стената.
Погледнах към сияйното небе,
видях на птица полета свободен.
Последвах я, но само със сърце,
че рамка бе прозорецът отворен.
Поисках да съм миг в безкрайността,
едно да съм със цялата Вселена,
край мен обаче - винаги стена.
За сигурност била е изградена.
Обземе ли ме някой порив луд,
обагрят ли се мислите в зелено,
шепти ми строго глас, едва дочут,
че с граница е всичко позволено.
Дори на Бог поставихме стени,
увлечени от своята измама -
помолихме го мир да ни дари
и... отредихме да живее в храма.
А чувствата са пенесто море,
което във душите ни клокочи...
Човекът сам прегради си кове
и после се стреми да ги прескочи.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
