Аз не знаех дали съществуваш
или в сън те измислих сама...
По тавана ми сенки рисуват
топли тъмни очи и луна.
Бели облаци, вместо завивка
ме покриват и вятър шепти...
С този сън всяка нощ е усмивка -
неизменно във него си ти.
Не на принц, на вълшебник приличаш,
кон не яздиш, а вятър крилат.
Вестоносците - белите птици,
ще ти кажат - в студения свят
някой с обич в сърцето те чака
и копнее за миг топлина...
О, дано разпознаеш сред мрака
свойта вяра и мойта душа.
Всяка мисъл за теб е молитва,
знак е всяка отронена дума,
през пространство и време политнала,
та избрания път да не губиш.
В нежен цвят, в слънчев лъч намери ме,
в птичи песни дочуй моят глас...
Знам - съдбата едва доловимо
е докоснала всеки от нас.

Мъдроста от стиха ти усетих.
Заблестяха красиви мечти
и преминах през всички куплети
и разбрах, че усещаш ме ти....:):):):)