При мен ще се завръщаш като в храм,
когато натежи ти самотата,
когато от обидата си ням
и ключа си загубил от вратата.

Ще дойдеш да намериш миг покой
в очите ми - негаснещи олтари,
когато, след поредния завой,
във себе си, не в Бог ще търсиш вяра.

Ще влезеш тихо, с поглед уморен,
на буйния ми огън да се сгрееш.
От скритите си мисли запленен
ще помълчиш. А после ще запееш.

Пречистен ще си тръгнеш. Устремен
към празник нов - една любов гореща,
споходила внезапно твоя ден...
Довиждане. До следващата среща.