Едва ли би могъл да бъдеш воин,
защо ли се опитваш да си рицар?
Светът ти е един утъпкан строй,
по-сив и от стените на тъмница.

Денят ти е в минути подреден
изрядно, като дрехи в гардероба.
Свободен се наричаш, а си в плен
на дребни предразсъдъци и злоба.

Какво си всъщност - кукла на конци
в ръката на изискана превзетост.
Ни воля, нито пламък в теб личи
и нямаш смях, а маска на лицето.

А в свойто превъзходство убеден,
проклинаш тайно всеки луд мечтател,
богат с душа, с другари, с топъл ден...
Ти само от учтивост си приятел.

Не се кълни, че бил си съвършен,
че с теб да се общува е блаженство...
Върви си. Нямаш работа при мен.
Не ми е нужно мъртво съвършенство.

НЯМАМ ДУМИ....ВСИЧКО СИ КАЗАЛА....БАШ КАК СИ Е

е истинска мъка да се общува с тях, гледаш го всичко му е подредено, за всичко намира време и обяснение, всичко е планирано, няма нищо изненадващо да му се случи, абе часовник отвсякъде, цък...цък...цък..., ама като му свърши батерията не знае какво да прави, сложи такъв в
извънредна ситуация и меу гледай сеира.
Поздрави, много е истинско.

ако имаш издадена стихосбирка, искам една с автограф. А ако още нямаш, сериозно помисли по въпроса.
:))))