Дует: Kadife_ и Самодива

Завръщам се. Отново с този влак
пътувам, но посоката е друга.
Дали след мен оставало е знак,
та пътя си обратен не загубих...

А аз си тръгвам. Чувствата ми пак
ме хвърлят ту във рая, ту във ада.
Спасение потърсих - с този влак
от себе си се мъча да избягам...

Добре познато. Някога, преди
да срещна в огледалото момиче
с невиждащи, угаснали очи
и аз далеч от себе си все тичах.

Светът за мен бе фалш и суета,
страхувам се от всяко огледало.
Пътувам днес с единствена мечта -
животът ми да почне отначало.

Повярвай ми, не може без следа
в далечна неизвестност да потънеш.
Аз също съм опитвала така,
но стигнах само адовото дъно.

Не може ли? А колко смела бях...
Пред мен отново пада бариера,
неправилна посока пак избрах
и коловоза верен не намерих...

Случайност ли е? Сляпата съдба,
която направлява ни живота
във този влак препускащ ни събра,
а ние... май не сме в една посока.

Случайност няма! Всичко е съдба -
тя твоя път със моя е преплела,
посоките да слее във една -
към светлото... към края на тунела...

 

http://www.sibir.bg/blog/kadife_/

Страхотен дует! Поздравления!:)

момичета!
:))))

Щом влака влезе във тунела
целувка за всяка там ще има,
че ви се радвам не от вчера
и имам две, а не една любима.

това, за което сте писала съм преживяла лично преди известно време, като всичко започна на същата дата, на която сте публикувала стиха.

Много любовна е поезията ви