"Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя,
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице, Земя!"
Е. Багряна

И грешна съм, навярно, и коварна съм.
Светците не живеят в този свят.
На чужди правила изневерявала
и дръзнала да имам мир богат,

различното петно съм сред тълпата,
не съм дърво от общия пейзаж.
За някои съм странна непозната,
но ... може би, за други съм мираж.

Пристрастна съм - човешки неизбежности,
илюзия е мойта добрина,
говоря с остри думи и небрежна съм,
изпитвам рядко чувство за вина.

Измамница съм - дяволско творение,
гневя се, за подлец не чувствам жал.
Да, зная - губя пътя към спасение,
но как да се опазиш чист сред кал?

А в промисъла мъдър на Вселената,
прашинка съм, незнаен стрък трева...
Осъждайте ме. Аз  съм просто себе си
и на земята вярна дъщеря.