Дали са грешни "грешните" и праведни -
светците с ореол поизбледнял?
Иконите от хора са създадени,
а хората са просто шепа кал.

С какво ли обуздава се покварата -
с присъда, откуп, казън, благослов?
Сам Бог е казал - не е изневярата
престъпна, щом се води от любов.

Достига ли ни мъдрост за прозрение -
дали не крие болка гордостта,
зад маската на щедрост и смирение
наднича ли ехидно користта?

А имаме ли право да осъждаме,
да мразим, нечий мир да разрушим,
когато в нас навярно дремят същите
злини. И утре може да сгрешим.

При нас е адът - малка стръмна стълбичка,
която някой ден ще изкачим
и стигнали пречистени в отвъдното,
душите си навеки ще смирим.