Тежък стих се удави  в дъжда.
Тишината тежи като клетва.
В локва улична падна звезда - 
миг надежда за блуден несретник.

Мокър хлад върху мръсен паваж
уморен като скитник приляга.
Обичайният градски пейзаж -
светлините от сенките бягат.

Блед неон осветява нощта
и витрините - призраци неми -
се усмихват на мъртва луна,
от неясни мъгли обградена.

И пронизва с изкуствен светлик,
тъмнината, нахален прожектор.
Като маска човешкият лик
отразява светлинния спектър,

но миражна фалшивост личи -
някак странно еднакви са всички...
В свят студен от измамни лъчи
аз отчаяно търся свещичка.