Попита  ме едно дете:
"Какво е щастие, госпожо?
Не се улавя със ръце,
защо без него да не можем?"

Въпрос наивен, детски смях,
очакващ поглед да отвърна...
Сред уличния шум и прах
ръчичка малка ме прегърна.

В очи невинни заигра
една искричка доверчива -
"кажи ми, как да разбера,
кои дечица са щастливи".

От изненада онемях,
детето на колене сложих.
О, Господи, какъв ли грях
изкупвам? Май се разтревожих...

Какво е щастие? Не знам.
Я виж, дете,  цъфтящо клонче
накланя листчета насам.
Ще ти предложа и бонбонче...

Момиченцето засия -
"така ли, толкова е лесно!
Та щастието на света
били са хората чудесни!"