Широки булеварди, осветени
от лампи и изкуствени слънца
и улички, небрежно подредени,
със скрити зад прозорците цветя.

Пътечки горски, кътчета незнайни
и пътища широки сред поля...
Ревниво крият всички свойте тайни
и мамят те с измислени неща.

Пресичаш чужди друми ненадейно,
с усмивка губиш вярната следа.
Къде ли има карта чудодейна,
заместваща полярната звезда?

Сред трапища, руини, кални ями,
сред бурени и остри, зли треви,
пак търсиш онзи път - към свят безкраен,
където просто спира да боли.

И скиташ в отчаяние коварно,
пред теб е само булото на мрака,
а в мъдрото безвремие, навярно,
една пътека стъпките ти чака.