Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
Безплътна сянка в слънчевия свят.
В сърцето ми недей да търсиш драма -
там няма нито тръни, нито цвят.

Невидим облак. Просто къс пространство
без форма, без лице и аромат.
Илюзия в безпаметно пиянство,
родена от скръбта на млад глупак.

Невиждащ поглед. Празни са стъклата.
Долавяш ли пронизващия хлад?
Не се плаши. Видял си пустотата.
Към спомените пътят е назад.

Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
С бездушни пръсти празен лист рисувам.
По малко те превръщам в жива рана,
та тайно вътре в теб да съществувам.

Хареса ми..искрено е.
Пожелавам ти много вяра и щастие!Ще успееш..

Рани и ... любов!

поздравления, за хубавото стихотворение!!!!