Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.

И огън да намеря не успях,
измръзнал, гладен скитник е сърцето.
Доброто все за някого е грях,
а прошката - разлайване на псета.

Свирепа пустош, вместо чакан дар,
с усмивка зла поднесе ми съдбата -
ирония на алчен господар,
платил за робски труд с фалшиво злато.

Надеждите - посърнали слънца,
се свиват под продраните си блузи...
По Коледа се случват чудеса -
поредната възкръснала илюзия.

На мъртва точка времето ми спря,
сега съм само празна катедрала.
Последната свещичка догоря
и се стопи - обречена и бяла.

Приказката Коледна е стара.
Нищо че не се е състояла.
Много Коледи пред теб ще греят.
Много ангели до леглото ще ти пеят!
Усмивки и ...късмет!

на едно наистина добро стихотворение!
;)

Великолепно е мила! Весели празници ти желая и вярвай в Коледните чудеса!

Жива, здрава и
ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА :)