Тя за срещата беше подготвена,
от хиляда години я чакаше.
Смъртоносен прах скрила под ноктите
и с отрова посипала пафтите.

За колан змия отровна препасала,
за пантофки два въглена сложила,
три кинжала заплела в косата си,
а пък в пазвата пъхнала ножа.

Хляб с татул рано беше замесила,
бе принесла и жертва на дракона,
черно биле над порти провесила -
вече може да срещне юнака.

Но когато зададе се с коня си,
свяст загубила, падна на прага.
Провали се заветният промисъл -
ни се брани, ни може да бяга.

На ръце я понесе към къщата,
укротена, неволно щастлива.
Покорена на древно могъщество,
прероди се, прекрасна и жива.

:))))

и се радвам на новите прекрасности! Прегръдки!

Красиво!

С твоята поезия преоткрих сладоста от събуждането с кафе и стих.
Аплодисменти!