На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.

А плаче цигулката - птица, трепти,
под пръстите старчески стене,
разказва за хора с велики съдби,
от слънце и вятър родени.

Нашепва за обич и топла ръка,
за стари тегоби проплаква,
за млада девойка, с венец на глава,
която покойник очаква.

Но бърза край просяка модният свят -
поредния жребий загубен...
Бездомен бедняк, но от Крез по-богат -
творецът, в изкуството влюбен.

Прекрасно стихотворение, zemela! За жалост, днес много хора на изкуството изпадат в положението на бездомния цигулар! Дано се промени нещо в тази наша "мила, родна страна" :(

Един разчупен поглед към любовта...:)

у, много хубаво :)
браво!

Ето това ми хареса много - Бездомен бедняк, но от Крез по-богат -
творецът, в изкуството влюбен.

Поздрави!

Много ми хареса!:)

Може ли толкова хубави стихотворения да имат по 50 прочита и само 30000 за три години. Това е направо абсурдно и се дължи на липсата на атрактивен аватар. Аватар, миличка, самореклама. Оставаш скрита а заслужаваш много по-голямо внимание. Ако не беше Скарлет да ме светне и аз нямаше да зная за теб. Атрактивен аватар!!!

Хората с такива глупости висят на Първа. Маже ли такова нещо.

Поздравления!

за жалост наистина

но според мен не си права спрямо себе си.

Приятелите ми ме питат, защо ставам по-мълчалив. Как да им обясня, че ти ме оставяш без думи.
Прекрасен стих, прекрасен!