Изгоря до основи дворецът - измислица,
само малко прозорче небе оцеля,
през което избягаха с див крясък птиците.
Южен вятър развя надалече прахта.

Този замък студен, изграден от неистини,
в плен държал на крилатия хор песента,
грохна старчески в пламъци, жарко разискрени -
тежка дан суетата плати за властта.

А под топлата пепел оживяха надеждите
и спаси се забравена, стара мечта
за цветя и поляни и за дни безметежни,
за простор необятен, за любов и крила.

Само крачка една и отново сме същите -
слънчев смях, волна песен, свободни сърца,
само клечка кибрит и вкусът на насъщния
ни отвежда пак там, дето бяхме деца.

Изгоря до основи, срути се проклетникът -
с колко глупост и сили, и с години граден...
Само малкото, светло прозорче открехна се,
за да видим през него прекрасния ден.

е по-здравословно да събориш нещо, за да видиш гледката към друго.
Поздрави.:))

Макар и само в едно прозорче...
Поздрави!
Б.

Прекрасно е, Земела! Когато рухнат илюзиите, надеждата се ражда от пепелта като феникс.... и така трябва да е! Благодаря за поредната красота! Честита БАБА Марта!

Честита Баба Марта, самодива! Здраве и щастие! :))

Изпълва душата със светлината на дълбоката мъдрост и истина... Вдъхновява към осъзнаване на процеса Живот в дълбочина.
Поздравления!