Не ти ли омръзна, Господи,
все за ръка да ни водиш?
Ние изчадия прости сме,
мъдрост не ще ни споходи.

От пръст и вода кал сторихме,
а не цъфтящи градини,
чест и любов загробихме -
как злото да ни подмине?

Не ти ли омръзна в тъмното
звезди да палиш в олтара?
Ние пак тъпчем по съмнало,
грешни, в пътеката стара.

И пак се кръстим по празници,
свещ палим, попът мърмори...
Може да сме измамници,
но нека ни видят хората.

Май ти омръзна, истински,
но я ни прати по дявола,
да видиш колко сме хрисими
и как се учим на вяра.

Като мишоци сме, когато ни дойде до главата...
Поздрав,Самодива!

А така! Това е то. Браво на теб, момиче!