Мои верни приятели - слънчева райска градина,
като пух от глухарчета пръсна ви вятър в света,
избуя младостта - дързък цвят - и неволно отмина
и остана след вас само огън, роден в песента.

Аз ви помня с усмивките, с жаркия пламък на лято,
буйни, луди глави, непознаващи подлост и страх,
помня пъстрия цветен килим и дъха на тревата,
по която се гонехме, делникът скрили под смях.

Босоногите стъпки и перчеми с цвета на житата,
изподраскани длани, ожулени все колене...
Но къде сте сега, съхранихте ли детството златно
или грижата сграбчи ви в своите тежки ръце?

Мои скъпи приятели, мои искрици надежда,
безпощадно изтекоха нашите дни, но нали
още имаме сили за смях и копнеж по летежа,
който птици ще стори от прозрачните наши души.

бихте ли написали един коментар в последната ми тема! Благодаря!

На приятелите-с любов!:)

http://www.youtube.com/watch?v=_qic2tSIIr4

Прекрасно стихотворение, за две ценни неща в живота - приятелството и детството!
Сърдечен поздрав!:-)