Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.
Очите ти прошепнаха "богиня".

Светулки над косите ми валят,
ръката ми в ръцете ти трепери,
единствено щурчетата не спят,
небето ни разтваря звездни двери.

В такива нощи стават чудеса,
самото време спира се в омая,
а въздухът тежи от тишина.
Дали е грях? Не искам и да зная.

Потънал в бездна, разумът мълчи,
разбрал навярно, власт над нас, че няма,
но изгревът без жал ще заличи
прекрасната илюзия за двама.

Дантелените дипли на страстта,
които над земята нощем слизат,
разплитат се на дневна светлина
и се превръщат в прашен битовизъм.

Остава само този миг, сега,
та с тебе да осъмнен преродени,
оковите да счупим на деня
и да избухнем в огнени вселени.

Поздравления!
Б.

Дано изгревът да се забави още малко!:)
Страхотно стихотворение!!!!!

Илюзия за двама или двама в една илюзия...!:)
Хареса ми, поздрави!