Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,
а път към теб, така и не видях.

Прости ми за отчаяните нощи,
в които сляпо демони зовях,
за болките, за помислите лоши...
От взиране навярно ослепях.

Прости за неизречените думи
и другите - извикани на глас.
Моментите на трескаво безумие
отключват непознати хора в нас.

Сред ангелите, дяволи танцуват,
злината гняв за шията държи,
а любовта обречена пирува
с измамата и няколко сълзи.

И сили разнолики се разгръщат,
кръвта като проклятие гори...
Смирих ли се? Не знам. При теб се връщам
и тихо шепна "Господи, прости".

Смирих ли се? Не знам. При теб се връщам
и тихо шепна "Господи, прости".

Благословена бъди, Господ ще прости!

да прощаваме....

Прекрасно е!:))