Полудели, препускат в главата ми бели коне,
мисли огнени веят по вятъра буйните гриви
и ухае на лято, на смях и  треви, на море
и се губят под цветна дъга хоризонтите сиви.

Топъл полъх се носи и пали горещи мечти
и копнежи по волност, родени от бяг на копита,
огнедишащи изгреви сипят прозрачни лъчи,
а досадата делнична шарена китка заплита.

Засиява усмихнат под слънцето новият ден,
светла лудост запалва в кръвта непозната омая
и не искам да знам, че измамата хваща ме в плен...
Искам с моите бели коне да достигна безкрая.

Вихрено, с лятно настроение и омая е!
Поздрави!:)

Страшна си а пък и много скромна. Не си герой на нашето време. :)))

Вземам си този огнедишащ стих за химн на лятото :)))

Б.