В магията на коледната нощ
безплътна сянка светъл шепот рони,
небето сипе празничен разкош
и посребрява ледените клони.

От ъгъла се носи глас познат -
отново баба приказки нарежда
и чака вън един добряк брадат
с чувала, пълен с обич и надежди.

На свой език огньовете пращят,
свещички усмиряват страсти луди
и моли се и беден, и богат,
за своето, единственото чудо.

Илюзии, вълшебства, красота,
в божествена хармония се сливат,
за да огреят свитите сърца
и хората да бъдат по-щастливи.

Гирляндите искрят  като слънца,
на бор ухаят клончета зелени...
На Коледа оставаме деца
от вечната магия запленени.

Чудесно и много вярно-На Коледа оставаме деца от вечната магия запленени.

Ще си го прибера това стихче в куфарчето с любими неща!
Поздрави за теб и весели празници!