Опазих те, дяволче малко. Вълшебна кутийка
от просто дърво днес е твоя най-сигурен дом.
Света ти побира - уханния дъх на кайсии,
две кукли парцалени, плитка, люлеещ се кон...

Напук на живот и години все още те пазя -
момиченце с панделки, с палави детски очи,
което с трошици гощава врабци по перваза,
в смеха ми наднича и тича след моите мечти.

Навън нека вият зло вихри и зими студени
и нека се сипят градушки, неволи, беди...
Какво от това - ти си скрито на топло у мене,
кутийката дървена няма отвор за злини.

Опазих ти вярата светла, усмивката чиста,
копнежа ти жив съхраних в син простор да летиш
и още дочувам гласа ти - камбанка сребриста,
с която навярно ти някой ден мен ще спасиш.

Много хубаво си го написала, радвам се, че в теб детето е още живо. Аз също си го съхранявам дълбоко в мен. Поздрави!!