Снага извива старата лозница,
огъната от бистър кехлибар.
Наливат свежест сочни броеници
под ласките на слънчевия дар.

И мами с южен полъх ароматът
на топлия, магически нектар.
Подвластни са на есенното злато
и скитник, и безбожник, пък и цар.

Изпълва ни сърцата с обич бяла,
очите с топлина, ума със смях,
божественият сок от радост зряла
и натежава сладко, като грях.

Кехлибарено,топло,ароматно!

Чудесен есенен стих!
Поздравления!
Б.