В отговор на въпроса на Александър Неделчев - idealist  "Какво ли правят хората със красотата?". 
Благодаря, Алекс!

Художникът безмълвно я поглъща,
със поглед трескав жадно я изпива,
а после пред очите ни я връща
възкръснала и още по-красива.

Поетът с топли думи я възпява –
омайно нежна, в стихналите нощи.
Дори когато скрито го ранява,
той болката таи. И иска още.

Скъперникът ли? Той я притежава.
Зад каменни стени със страст я скрива,
от себе си дори я отбранява,
не осъзнал, че всъщност, я убива.

Слепецът със сърцето я усеща.
Орисан в мрака черен да линее,
щастлив е, че невидима се среща,
та и незрящ, пак с нея да живее.

И всеки търси начин уникален
да завладее нейната магия,
да влезе – грешен – в храма и сакрален,
душата загрубяла да измие. 

А тя мълчи. С усмивка на богиня
загадъчна сред делника ни крачи,
орисана от хиляди години
да може даже камък да разплаче.
 

 

Хубаво сте се допълнили с Алекс.

"Орисаната красота" е едно от възможните заглавия...
Благодаря!