Постинг
04.12.2012 15:34 -
Без думи
" ...Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко."
Валентин Чернев (severianin)
За какво са ни думите, Господи - хладни и слепи,
колко студ и безумие носят и колко рушат,
как сковават живота ни в рамки, фалшиво нелепи
и с добри намерения, колко ли често грешат.
И без тях в тишината на звездната нощ разговарят
на език безсловесно красив и незнаен душите
на поети и птици. По-щастливи са живите твари,
дето нямат език. Но пък те нямат помисли скрити.
На речта да робува, орисан е само човекът -
същността изразява или, може би, повече скрива
и се губи в безсмислици глупави нишката лека,
дето свързва невидимо. Смисълът тежко заспива.
Колко често словата ни пукнат грош даже не струват,
как объркват болезнено, остро дълбаят, разделят,
а е толкова просто. Топъл полъх вън клони целува
и разстила настъпваща вечер ефирна дантела.
В полуздрача вечерен, ако кротко приседне до мене
на луната искрящо сияеща сянката светла
и приятел, понесъл на рамото цяла вселена,
всички думи са вятър, илюзия - всичките клетви.
Ще се слеят, уютно смълчани, две пространства открити,
хармонично две струни ще засвирят мелодия нежна,
две горещи ръце ще изпратят привет на звездите
и на цялата нощна, мастилено синя безбрежност.
Ще запеят над нас звездопадите химн сладкогласен,
ще потънат безпаметно всичките думи тревожни.
Безсловесният разговор сякаш е някак по-ясен,
мълчаливият допир е това, без което не можем.
Не за всичко, навярно, на белия свят се говори.
Сред мълчание само дом щастлив от мечти се изгражда,
тишината разтваря необятни, безкрайни простори,
скрити някъде в нас. И тогава единство се ражда.
да мълчим през живота си можем за всичко."
Валентин Чернев (severianin)
За какво са ни думите, Господи - хладни и слепи,
колко студ и безумие носят и колко рушат,
как сковават живота ни в рамки, фалшиво нелепи
и с добри намерения, колко ли често грешат.
И без тях в тишината на звездната нощ разговарят
на език безсловесно красив и незнаен душите
на поети и птици. По-щастливи са живите твари,
дето нямат език. Но пък те нямат помисли скрити.
На речта да робува, орисан е само човекът -
същността изразява или, може би, повече скрива
и се губи в безсмислици глупави нишката лека,
дето свързва невидимо. Смисълът тежко заспива.
Колко често словата ни пукнат грош даже не струват,
как объркват болезнено, остро дълбаят, разделят,
а е толкова просто. Топъл полъх вън клони целува
и разстила настъпваща вечер ефирна дантела.
В полуздрача вечерен, ако кротко приседне до мене
на луната искрящо сияеща сянката светла
и приятел, понесъл на рамото цяла вселена,
всички думи са вятър, илюзия - всичките клетви.
Ще се слеят, уютно смълчани, две пространства открити,
хармонично две струни ще засвирят мелодия нежна,
две горещи ръце ще изпратят привет на звездите
и на цялата нощна, мастилено синя безбрежност.
Ще запеят над нас звездопадите химн сладкогласен,
ще потънат безпаметно всичките думи тревожни.
Безсловесният разговор сякаш е някак по-ясен,
мълчаливият допир е това, без което не можем.
Не за всичко, навярно, на белия свят се говори.
Сред мълчание само дом щастлив от мечти се изгражда,
тишината разтваря необятни, безкрайни простори,
скрити някъде в нас. И тогава единство се ражда.
Гейтворчески преживявания от укро тарата...
Когато се мръщим усмихнато
Поредна пирова победа на отрицателната с...
Когато се мръщим усмихнато
Поредна пирова победа на отрицателната с...
1.
анонимен -
Да броим до десет преди да кажем нещо.
04.12.2012 16:21
04.12.2012 16:21
Че както казва народа "Казана дума - хвърлен камък".
"Колко често словата ни пукнат грош даже не струват,
как объркват болезнено, остро дълбаят, разделят,
а е толкова просто...."
Отлично стихотворение а и колко е голямо. :)
цитирай"Колко често словата ни пукнат грош даже не струват,
как объркват болезнено, остро дълбаят, разделят,
а е толкова просто...."
Отлично стихотворение а и колко е голямо. :)
Търсене
Блогрол