Ще ти разкажа моята история.
Не чакай да е с нещо по-различна
от тази на милиони други хора,
или пък, че на приказка прилича.

Хлапе била съм. Да, но много... някога.
Венчета сплитах и ловях снежинки,
усмихвах се и плачех неочаквано,
докато търсех тайната градина.

Била съм смях в очите на зорницата,
била съм свобода в крило на птица,
сълзата, притаена под ресниците,
невинността в сърцето на девица.

Била съм рицар (в женски род) на бурите,
оръжие в ръцете на въздишката,
измамната любов - онази, щурата,
слуга на дявол, щерка на Всевишния.

Да продължа ли? Казваш - интересно е.
(Макар и да се чудя - за какво ти е!?)
Била съм нереалност светла в песните,
тъга и гняв на бързи обороти.

Но, знаеш ли, не съм била копривата
в сърцето на поет - търсач на истини,
магията, до болка преоткривана,
която с грях изгаря и пречиства.

И още... май не съм била единствена
за някой луд, над бездната надвесен
да търси лъч. Не съм била зависимост.
А скучно е да бъдеш избор лесен...

Е, ето ти я моята история -
обикновена, сива, прозаична.
И не, съвсем не зная за какво ти е.
Освен, ако не можеш да обичаш...

да препрочитам... и да препрочитам... и да...
Не намирам думи...
Освен, ако...

Поздрави за невероятния стих!!!

Една обикновена, но запомняща се история.

Познато усещане ... :)
*********************
Страхотен стих!

Поздрави за прекрасните стихове!
Дерзай!