Те са луди и двамата. Тичат боси в проливния дъжд
и се смеят на калните локви и мръсните улици -
един рус момчурляк, скрит в осанка на възрастен мъж
и момиче, отдавна пораснало. Странна приумица...

Не привлича ги сухата стряха и не носят чадър.
Полудели са, явно - в тази буря така да се гонят.
Тежки струи вода мокрят кичури с цвят на бакър,
а сребристият смях се прелива в песента на пороя.

Те са луди и двамата - шепне зло посивелият град -
накъде ли са хукнали в бурята!? Възрастни хора!
Но нима ще достигне мълвата на безличния свят
до онези, които виждат не кален дъжд, а простори!?

И какво, че ги съдят разни призрачни, дребни души,
колко струва приличният делник на еснафските нрави,
щом се случва това, пред което и Господ мълчи!?
Двама тичат в дъжда и не мислят за "криви" и "прави".

Тяхна стряха е само избуялата, зряла любов,
а по пътя към нея нито в дъжд, нито в буря се спира.
Тези двама безумци имат свой миг в живота суров
и си плащат цената за директната връзка с Всемира.

Познатите неща от любовта, но и толкова ново с усещането, че с времето пресита от любовта няма, а дори повече радост, ценена радост. Даже не бих казала, че е от опит така, понеже толкова са живи героите ти и подмладени в чувствата си, че рутината не им е присъща в отношенията, а по-скоро светлата изненада.
Поздрав!

Върнахте ме години назад. Когато има чувства пречки няма. Спомних си първият ми допир с интимното, а след това излезнахме. Заваля проливен дъжд. Държахме се за ръце. С вдигнати лица нагоре се кефихме на дъжда и лудо, страстно се прегръщахме. А бяхме толкова малки...... и палави.....

"...Двама тичат в дъжда и не мислят за "криви" и "прави"..."

Поздрави! :)

Р.С. Сложи това Д в дъжДа

Те са луди . . .
Те са луди, те са млади, животът е пред тях!
Поздрави за прекрасните стихове!