По стъпките му крачи младостта
и със зората лирата запява.
Той знае, че не стават чудеса,
за хората, които ги създават.

На скитник орисията приел,
не спират го ни  сух пустинен пясък,
ни снеговете. Той е менестрел -
земята му е дом, небето - стряха.

Как жадни са пламтящите очи
за красота, вълшебства и миражи!
Какво видял е - в песните звучи,
незримото дори ще ни разкажат.

Той крачи през света без миг покой
и пее с птици, с вятър и камбани.
Не звуци се изливат, а порой
от пориви, надежди и желания.

Звездите - тези феи на нощта,
запяват с него. Кралствата чудесни,
красавици, на рицари мощта
се претворяват в чудните му песни.

И верните приятелски ръце,
и подвизи чутовни на герои,
се врязват в необятното сърце
и се превръщат в приказни мелодии.

Светът прехласнат слуша. Той върви
(за търсещите Космосът е тесен),
обречен звънка радост да реди,
докато сам не се превърне в песен.