Кажи ми, че не съм добре дошла
в скрижалите на скритите ти мисли,
че тази нощ е шеметна игра,
която утре няма да е истина.

Кажи ми, че не виждаш в своя сън
как идвам с тиха нежност на богиня,
че този мимолетен, страстен звън
е само днес. А утре ще отмине.

Че изгревът на първата зора
не те оставя с длани вледенени.
Безумието вихрено в нощта
е само едно кратко приключение.

Кажи ми, че не искаш твоя свят
на странна нереалност в плен да падне,
за себе си да станеш непознат,
сърцето ти, че няма да открадна.

Че няма да живееш за мига,
когато ще погаля като вятър
с горещи устни твоята коса
и с длани ще прогоня самотата.

И няма да изгаряш от копнеж
на моите коси по аромата,
по ясния ми смях - невинно свеж,
че няма да виниш за нас съдбата.

Защото... вече идва утринта
и време е да тръгват всички чувства.
Аз няма да поискам да се спра,
ти знаеш, че не можеш да ме пуснеш.

Кофти е когато дойде утринта.
Нали утрото било по-мъдро.
Да му таковам аз на мъдростта,
въобще не искам да се съмва.

A как ще дойде отново нощта без да се е съмнало преди това?

С утринта си тръгват чувствата..... много е тъжно..... :-(

Утрото ще го прокудя аз далеч,
защото от мен ще те отнеме,
и нека нощта да властва в този час,
който ще е век за нас,изпаднали в
страстен танц вълшебен,още и целебен
наречен с име вълшебно и едно, а тя е
Обич безгранична,която ни обрича да
сме аз и ти едно,което не се дели,а
утрото навъсено навън да чака,
опитвайки се да прокуди здрача....

Поздрави,zemela,при теб винаги е толкова нощно,
страстно,влюбено-до безумие...:))

Стихът е разкошен!!!
С истинско удоволствие прочетох!
Честит празник!
Б.