Не питай ме защо не ти се случих -
причините ги знаеш като Библия.
Напомня обичта ти странно чучело
от скучна пиеса. (Как ли пък измисли я?)

Не се опитвай, ровейки в душата ми,
да търсиш свои собствени кошмари.
До втръсване разпадах се на атоми,
днес нямам памет, нямам рани стари.

От нищото безкрай самоизграждам се,
по сто пъти на ден и нощ умирам,
а после идва изгрев нов и раждам се.
(Моментна смърт не бива да ни спира.)

Изчезвам, не допадна ми сценария,
пък и в такава роля ми е тясно
(не, не че обвинявам те в бездарие).
Опитай с друга, нека е прекрасно,
а аз отивам изгреви да срещам пак
и да възкръсвам - песенно и просто,
от тайното си кътче с личен мрак,
в което никой смъртен няма достъп.

Коя(какво) на кой не се е случило? Явно трябва да помъдрувам малко :)))

Поздрави за автора! :)

- пасва на животът ни. От вънка гиздава, а от вътре гнидава! Не можем от пръв поглед да вникнем в човешката душа. Но, ако се самозалъгваме само и само да спасим връзката ни, ставаме приятели с агонията в една връзка ,,Изчезвам, не допадна ми сценария'' - силно казано, но и добре пресметнато. Освободи душата, ако искаш да си щастлива.....

Не играем в слаби пиеси. :)

Отдавна не бях надниквала в блога ти, днес се поглезих малко, но това тук направо спря дъха ми!Аплодисменти, Прекрасна!

само чета и чета и чета... и не мога да се наситя.
Невероятна си, Вики!