Спри за малко, заслушай се в летния дъжд,
който весело в клоните пее.
Той пристига внезапно, ей така - изведнъж,
точно както съдба. Но се смее
под искрящите струи всяко стръкче трева,
всеки цвят с топъл вятър танцува.
Позволи си минута, просто чуй песента,
дето цяла земя разлудува.

Спри за малко, загледай се в летния дъжд -
под завесата водна прозира,
отразен многократно, онзи жив слънчев лъч,
който пътя и в мрака намира.
Погледни всяка мъничка капка и виж
колко цветни искри разпилява
и как болката, скрито която таиш,
в стих и радостен смях претворява.

Бос изтичай под летния дъжд, прегърни
своя свеж миг и глътка прохлада.
Вместо прашния делник и тъгата, вземи
седемцветна дъга за награда.

Много обичам стихотворения-картини. Вики, ти си художник с думи. :)