Работя дестинация за бягство
от надпревари и стереотипи,
от кожата, в която ти е тясно,
от чувства, овехтели като дрипи.

Обаждай се, чепикът щом те стяга,
щом щракнала е клопката проклета.
Нима не знаеш как от кръг се бяга!?
Ще ти покажа. Хващай самолета.

Багаж дори не трябва да подреждаш -
защо ти е да пълниш тежък куфар
с тревоги и измамени надежди
и с други непотребни атрибути?

Ако ще бягаш - бягай както трябва,
захвърлил правила и равносметки -
те по-добрата част от теб ограбват.
Тук полет не се гледа през решетки.

И няма ни затворени пространства
и норми, нито правилно и грешно.
Къде така в света широк си странствал,
кога била е всяка грижа смешна!?

Не се чуди, пристигай, ако смееш.
Работя без почивен ден. Безплатно.
Когато си припомниш, че живееш,
ще си готов за връщане обратно.

Стихотворението е прекрасно както винаги, но аз съм твърде недоразвит егоист, за да се възползвам от съвета. :)

Като те чета, се покланям на компа. Знам, че е малко инфантилно, но така ми въздействат стиховете ти. Как можеш да пишеш така!?

Дано лирическият да се осъзнае и да приеме предложението! :)

Ако не дойде, сигурно е глупав или страхлив, и все пак се чудя кой би устоял на такова предложение.