Над стара дъбрава зора зазори,
с усмивка разпръсна тъмата.
Събуди цветя и тревички добри -
да срещнат и днес светлината.

Пак слънцето тръгна по вечния път,
окъпа си в извор лъчите,
докосна потока и росния кът -
да има вода лековита.

Ухае на мащерка, мента, равнец
и трепка прозрачен просторът,
една самодива заплете венец,
изви се на птиците хора.

По светла пътека се втурна денят,
блестяща искричка затича -
да върне надеждата в спящия свят
и скри се в очи на момиче.

Светла пътека в днешния празничен ден!
Честит Еньовден!

Самодиво, отъркаля ли се в росата. :) Тук раздавах билки на пазара тая сутрин.