Тази нощ ще остана навън,
ще съм мъничка част от пейзажа,
който знаем дори и на сън,
който помнят и мъртвите даже.

Тази нощ само кръгла луна
с лъч студено златист ще ме гали -
отразен да се връща в света,
но различен, от обич запален.

Тази нощ ще творя красота,
но невидима.   Само сърцата
с всеки удар ще тласкат в кръвта
светла песен, незнайна, крилата.

Ще се носи трептящият звън
на камбани, а сини надежди
ще заплитат любов в нечий сън
от небесната сребърна прежда.

А когато се сипне зора
и върхарите изгрева зърнат,
по-богата, щастлива, добра,
вътре в себе си пак ще се върна.

Много ми хареса!
И най-много ето това:
"А когато се сипне зора
и върхарите изгрева зърнат,
по-богата, щастлива, добра,
вътре в себе си пак ще се върна."

наистина с голямо удоволствие се спирам при теб.., а Вал е напълно прав - края е страхотен!
Успешно завръщане в себе си!
Аплодисменти за таланта ти!

Приеми и моите аплодисменти от сърце, zemela!

Толкова е хубаво да се излегнеш някъде нощем и да си позяпаш звездите и да осъзнаеш колко и дребен и ти и грижите ти. Браво, Вики! Хубава картина!

"тази нощ ще си взема трикракото столче
и ще седна на млечния път..."
:)