Улучи ме невидима стрела
(прострелва от засада битието),
просвири, безкомпромисна и зла,
но... някак си, не стигна ми сърцето.

От Нищото или от враг дошла,
погледнато реално, все едно е -
безсилна е пред хора без вина
и само леко кожата прободе.

За ден или за два ще заболи.
Съдбата на повърхностните рани
такава е - лекуват се за дни
и даже белег няма да остане.

Но знаят заблудените стрели
и рикошета. Някой ще се чуди
защо отляво него го боли,
пък мен едва успя да ме събуди.

И как без броня някои стоят,
а сякаш носят знак "недосегаем"...
През смях простих на злобния събрат -
стрелец неточен, взел стрели назаем.

Аз пак съм цяла. Слънчева искра
в очите ми разлива светлината
и стихвам, като капчица роса,
в зелената усмивка на тревата.

Чудесно е казано. Когато сме чисти, когато нямаме слаби места, стрелата не ни засяга, колкото и силна да е тя. Поздрави, Самодива!