Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...

Не са еднакви също и съдбите ни -
разглезени, отхвърлени, забравени,
свободни - към мечтите си политнали
или робини в рамките на ада си.

Страхливки или воини, на сърцата си
повярвали, от разум вкаменени,
красавици без грим и недостатъци
или съвсем, съвсем обикновени...

Различни сме, различен е животът ни,
различни са ни делниците, целите.
Задъхваме се тежко в оборотите
на времето, отнело ни неделите.

Окайваме се, плачем и тъгуваме,
от гордост, зад смеха, сълзата скриваме,
наивно с орисията флиртуваме
и учим се душите да приспиваме...

А в нощите си, свити под завивките,
един копнеж ни мъчи - да обичаме,
да отразим в едни очи усмивките.
Тогава всички страшно си приличаме.

В това всички страшно си приличаме.

Вики, това е наистина много хубаво и човешко и философско даже. Много ми хареса. Браво!

В копнежа страшно си приличаме!
Поздрави, Самодива!