На Д.

Кажи ми, че не вярваш в чудеса,
че си убил в сърцето си детето
и сляп си за измислени слънца,
които да подреждаш по небето.

Кажи ми, че осъден си докрай
да вегетираш в сянката на дните,
мечтите и крилата си предай,
защото са измама висините.

И паднал в бездна, смачкай си света,
отдай се на безумно отчаяние,
в изгубения смисъл виж съдба,
а не едно моментно състояние...

Ще се усмихна, без да те теша,
защото стар вълшебник ме научи -
когато спреш да вярваш в чудеса,
е време да започнат да се случват.

Не вярвам и никога не съм вярвал. Прекалено земен съм.

Ха-ха - хубава философия!

когато спреш да вярваш в чудеса,
е време да започнат да се случват.

Ще я запомня, благодаря ти! Хубави стихове!
Поздрави!

На мен ми се случват! Накъде без чудеса? :)

Благородно му завиждам :)