Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, не събудени от времето.

Прилича на усещане за мълния,
просветнала, да върне в мен посоката,
на тишина, с доверие изпълнена,
но заредена с трусове в дълбокото.

Прилича на внезапно напрежение
(с бодежи на иглички тънки в пръстите),
на зреещото огнено прозрение,
сърцето разтуптяващо до пръсване...

А истината, всъщност, много проста е,
по- стара и от свят, и от човечество -
любов ли е - побира в шепи Космоса,
дори и да остане неизречена.

Създаде ми чудесно утринно предпролетно настроение.
Поздрави
nalia

Пожелавам ти я ...

Чисто, изпипано майсторски.
Чу

и няма да се уморя да ти го повтарям.

Аплодисменти!

Върха!

Метрически изпипано, с хубава идея и интересна поанта! Браво! :-))

Виртуозно! Поздравления!

С поздрав Жозета!

моите аплодисменти...