Сърцето издържа и този път
(от бавното умиране ми втръсна).
Какво пък, та нали е шепа плът -
все някога, навярно, ще се пръсне.

Защо да ме търпи!? И точно мен -
с инат за триста, с лудост за дузина...
Не му е лесно, всеки божи ден,
трасе на маратонец да измине.

Пришпорвам го, а искам да мълчи
за загуби, за болки и любови.
Не бива пред света да проличи,
спокойствието нещо че му трови.

Осъдено на бяг сред тишина,
затворено в прихлупения делник,
приема търпеливо участта
на бродещ сред пустинна степ отшелник.

Работи смело, чака следващ старт
и гледа как с гореща жар играя,
но знае, че един щастлив инфаркт
ще му даде билета за безкрая.

Няма нищо по-благородно от човешкото сърце. Мълчаливо и скромно, неуморно и отговорно докрай, с всеки спазъм на жилавия си мускул то отброява в обратен ред времето на изтичащия ни живот - и вярно остава с нас до последния ни дъх...дори тогава, когато всички са ни изоставили...
Искаме толкова много от своите сърца - и нелогично - все повече и повече...Дори когато те предупреждават, че може да ни изоставят...Не ги щадим - а трябва, за да не започнат да мечтаят за някакъв „щастлив инфаркт” – като за спасение!
Хубави стихове - но тревожно размислящи за основни житейски правила:)))
И няма "щастливи" инфаркти - дори за сърце самоубиец, на което му е омръзнало да живее все на ръба:)))
Благодаря ти за хубавите стихове, Земела! Поздрави!

Стига бе. Ти си спортна натура. Това е само метафора, но отлично сътворена. Макар че на съм никакъв поет, просто вече ми се пише нещо, ама не мога да се измъкна от политическото блато. В откровениата имам бан за политика всъщност, защото на един путьо не му издържаха нервите (фашистките).
,

Много ми хареса, Земела!
nalia

Земела, Земела,
има ли значение дали си самодива смела
или ежедневието ни невзрачно
със стихове красиш удачно.
Важното е, че и този път
то - сърцето -
юнашки бие в твойта плът.
По-здрави!
П и е р