Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.

Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър - неверник бях жрицата,
бях светулка и пролетен цвят в непристъпна гора,
пеперуда и стих, неуморна сестра на орлиците,
бях уютна и топла къщурка, дърво и скала.

Днес не зная сама как побрала съм толкова в себе си -
като в стара кутия, всеки образ е жив в паметта.
Помня малкия ключ за вратите на всичките ребуси,
зная верния път към звезди и човешки сърца.

Днес съм стар таласъм, светла клетва и млада магьосница,
сред морето пожар, лудо биле, на дракон сълза,
непознатото тайнство, неусетно пристъпващо в нощите,
смях на ручеи бистри, чиста капка планинска роса.

Днес събирам на длан на брадясали мъдрости тръните
и венец си заплитам от тревички и лунни лъчи -
дъщеря на земята, между делник и полет разпъната.
А къде и коя ще съм утре? Небето мълчи...

Докосват ме, винаги твоите стихове.Ти рисуваш с думи толкова красиво и истинско и извикваш в душата силни емоции.
Желая ти щастие!

моите аплодисменти...

Полифония от зашеметяващи метафори - голямо удоволствие ни подари, Земела.
Поздрави
nalia