Изгубих ли? Та сякаш векове
изминаха без тези равносметки...
Победата, когато те скове,
победа ли е точно, или клетка!?

И загубата, смачкала деня,
но ценно зрънце мъдрост подарила,
дали не е поредната цена,
която със сърцето съм платила!?

Не зная, няма как да разбера
защо и как се случва. Но това е
нормална част от вечната игра,
в която да се срещна и позная.

Наясно съм, че всичко си е в мен -
победи, поражения, представи...
Докосвам с обич трудния ти ден,
а после... все едно какво ще става.

Преплете ми се в част от същността,
че няма те до мен, не съжалявам.
Как бих могла да губя онова,
което, всъщност, и не притежавам!?

Мъдро!
Чу

Единственото, което притежаваме, е нашата душа, нали? Тъжно.
Красиви и мъдри стихове! Поздрави, Вики!