Когато ми омръзне от театъра
на сенки, от светци и от предатели,
когато призове ме дръзко вятърът
да се издигна с него над земята,
преражда се отново в мен вълшебството.
Политам волно с пролетните птици
и както в онзи сън, останал в детството,
говоря с тях на птичите езици.

Когато има студ и мрак сред хората,
се връщам там - в далечното сияние
на чуден кът, без граници затворени,
ала достъпен само за избраните.
Там всичко е красиво. И е същото,
каквото го създавах през годините -
убежище, по-сигурно от къщите,
по-светло и красиво от картина.

И знам, че ме очаква бистър изворът,
под клоните на онзи дъб, столетника,
разказал ми най-истинските приказки
за живите пътечки на сърцето ми.
Отпивам глътка радост, омагьосана
от нежно и упойващо ухание.
Изтривам си умората, въпросите
и връщам се в света, като послание.

Браво....!

"БРАВИСМО"….….

Бил съм графоман, Самодивче. Обвини ме една блогова бале-рина. Поради това ще те похваля само с едно "екселънт" и едно допълнително "аусгецайхнет".
П и е р

"блогова бале-рина".
Не знам за "екселент", но това е "дъ бест".
Пенсионерска му работа - нЕма други грижи, ми седнал разсмивки да измисля...

https://www.youtube.com/watch?v=VzM9Mt_cpq0

твоето убежище.
Прекрасно,поздравления!

Аз пък гърмя, святкам, товаря приятелите си и...накрая ми минава. После чувствам вина, защото не съм написала всичко на един лист, за да го изгоря, примерно... Посланията си вече ги оставих май само за себе си, защото малко хора ми "кореспондират" адекватно.

Когато ми омръзнат хора
със техните икони и светци,
които канят всички горе,
на гости, при нашите предци.

Почивка пак от тази глупост
намирам в мене, без тъга.
Човечеството бе, остава тъпо,
И днеска питам, до кога?