На мисъл разстояние стои
(а тази мисъл често е измама)
едно сърце от слънчеви лъчи,
което чака мен. Но мен ме няма.

Изгубих се. На дребно пропилях
надеждите за истинно начало.
Сега съм само шепа хладен прах,
застинало, бездънно огледало.

Върти съдбата тежкия си меч,
безмилостно сурова към длъжниците
и пак съм неизказано далеч
от хора и слънца, дори от птиците.

А в нощите ми шепнат сто мечти,
почти като магично заклинание:
"Едно сърце от слънчеви лъчи
очаква те. На мисъл разстояние".

Хубаво стиХотВореНие ,
ама заЩо та е НапомПал тоз Малоумник?

Липсваше, Земела!
nalia

Как можа да одобриш коментара на джермънимъфин?!
Наистина останах с отворена уста като видях това.

Като коментар приеми коментарите ми под номера 23 и 24 под последния постинг на born, непосредствено под твоя е.
/и си задай въпроса кой е напомпал и двата постинга и защо/

Прекрасно стихотворение! Желая ти щастие