Не плачете за мен - моят  път си е мой и сред тръните,
не окайвайте спомен, оживял и изречен на глас.
Аз все още вървя, ден след ден уморено препъвам се
през завои и камъни остри, към сетния час.

Не ронете сълзи, няма нужда за мене да жалите.
Откъдето е трябвало - минал съм. Още съм жив.
И каквото могъл съм, съм взел и от тежките залези,
и от бесните псета, и през бури -  от вятъра див.

Аз се скитам без дом и багаж, само пазя в сърцето си
онзи остър и жилав, до безбожност устойчив инат,
да се смея на глас пред дъха на печалните есени
и да вярвам, че имам ли път, съм безкрайно богат.

Не плачете за мен, че до смърт съм раняван под плаща си.
Ако къпя се в тихата радост на синия здрач,
значи всичко е имало смисъл - цената заплаща се
до последната глътка живот. Без въпроси и плач.

Към последния връх се стремя. Отмаляват  нозете ми.
Не поглеждам назад, а пред мене гори зарево...
Само зрънце кураж стискам с пръсти, молитвено сплетени
и за нищо не жаля. Нито зная как, ни - за какво.

без дом, но ако бях, може би точно така щях да се опитам да говоря с хората, които биха ме допуснали до себе си. Да си скитник е състояние на духа, а не състояние на обстоятелствата ...

Здравей, Вики! Правилно, кураж и инат му е майката на всичко.

Сплел ръцете молитвено,
не поглеждай назад.
Виж небето е мораво,
носи вятър
за нашия свят...
Поздрав!!! Хубаво е...

Земела, само да не ми кажеш, да те чета като Цемела (тъй ми хрумна, че може да е по немски...)
Браво! Поздравления!
"Без въпроси и плач." (цитирам от стихите)

ПОЗДРАВИ!

Поздрави!