Невзрачни нишки суета
заплитат се във всеки ъгъл.
Търкаля празен кръг смъртта - 
животът е досадно дълъг.

Умората на вечерта
прелива в сенки на кошмари
и шепне първата зора:
"И днес играта се потваря".

Безкраен, тежък маратон,
пак монотонна надпревара...
Погребан героично стон,
роден от жаждата за вяра,

че има нещо друго, там - 
отвъд преследваната слава - 
незнаен, но сънуван храм
на топлина, покой, забрава;

Че някъде, в далечен свят,
от нас на хиляди години,
сърцето няма да е враг,
ни пуста, каменна градина,

че има смях и красота
от другата страна на мрака...
И се прокрадва мисълта:
"Животът е безумно кратък".

Има или няма - това е въпросът:)))
Допада ми тая песенност в стиховете ти, мила Вики - всичко в тях тече гладко, лее се, пее, дори когато това е тъжна песен за краткостта на живота.
Поздрави!

за мрака поете!
Тъжно е, а очите още виждат
дори и в мрака!

Вярвам, че другият свят съществува в едно паралелно измерение. Но пребиваването там си заслужава само след един пълноценен земен живот. Каква е рецептата за него? Може би тя е баланс (синхрон) на ума и сърцето :)

Да, тази рецепта " е баланс на ума и сърцето"...но без другия баланс, рано или късно рискуваме здравето си. А това е баланса и на съставните части на храната ни: - протеини, въглехидрати мазнини.
Така "световете" се изравняват, а земният дори е за предпочитане.
Това е днес откритието на века, достъпно за всички.