С ветровете се гоня по пътища прашни за никъде
и мълча с твърдостта на усойна, планинска скала.
Не остана ни огън, ни дим. Явно тъй ми е писано - 
нито враг - да ме стресне, ни приятел - да каже "Ела!"

Само хребети стръмни чакат моите стъпки по мръкнало
и раздират се в тях пелените от гъста мъгла,
а отгоре звезди, като спукана гайда замлъкнали,
безпристрастно броят добрини и греховни дела.

Колко дни ще вървя - неуморна, побъркана бродница,
колко време ще търся на живота свещения храм?!
Как върви се сред мрак, как лети се без страх над несгодите,
ще ми стигнат ли сили, ще ми стигне ли смелост?! Не знам...

Билки дяволски сбирам, на сърцето наивно за жаждата
по сияйна зора, по лъчите на изгрев червен,
но осъждам на смърт всяко слънчево, светло прераждане - 
смърт в пустиня от плаващи пясъци, скрити у мен.

И приела без гняв участта незавидна на грешница,
плащам, ден подир ден, своя дълг към закона жесток - 
да съм мост между рай и на пъкъла дяволски пещите,
докогато намеря покой, в двете длани на Бог.

Не знам....
Но... докъдето стигнат :-)

Поздрави!

Ех, поезия! Кога беше то, вече забравих.

като пълноводна река
поздрав

Дълбоко, проникновено за жертените мъки, на които изначално е подложенена човешката душа, разпъната кръстно между Земята и Небето, между доброто и злото, между Рая и Ада в този свят. Поздравления, Вики!

Оригинално. Дълбоко. Стойностно.

Прочувствено представена реалността.Хареса ми.Поздрав.

Всеки човек е един такъв "мост", само че при теб това е осъзнато, което вероятно е свързано с дарбата ти да го пресъздадеш с думи. И понеже такова откровение не може да бъде прозаично, родила се е тази невероятна поезия. Има нещо странно в четвъртия куплет, защото прераждането на слънцето, което е физическата еманация на божеството, няма как да бъде осъдено на смърт. Възприемам го като метафора за това - колко тежък е "кръста" на лирическата. Иначе за кой друг, ако не за авторката с пълна сила важи библейското: "Погледни в храма на твоята душа, за да видиш Божия храм!" :)

поезия...