Сънувай самодиви на разсъмване - 
ефирни, като росни маргаритки.
Погледай, без дори да знаеш сън ли са
лицата им, разплетените плитки.

Танцуват босоноги по моравата.
Под стъпките, тревите кротко лягат.
С кавал невидим свирят им дъбравите
и с дъх ги гали вятрът-бродяга.

Сънувай ги в минутите предизгревни - 
прекрасни като обич, волни, диви...
Вълшебен миг на нежност и безгрижие,
който с петлите първи си отива.

Чак не искам да се събудя.

Вълшебни стихове! Рисуват копнежни видения!
Поздрави, Вики!

а за мене и разкъсващо: Копнея и самодиви да бленувам, копнея и петли да чувам, пък никак не се връзват заедно! Но така е с миговете, два мига няма едновременно.

Много пъти днес се връщах тук,
за да чета и да потъвам в твоите вълшебства!
В магията на думите...
Такава ефирна чистота и нежност!
Сърдечен поздрав за творенията!