През портите на зейналия ад
пристъпваш сам, надеждите оставил.
Директно в кръг девети - там горят
предатели, избрали лесна слава.
Предателства не дават миг покой
(особено към собствената същност)
и търсиш път за бягство - слаб герой.
Към фалш и към измами се обръщаш.
Но как, кажи, лъжа ще те спаси - 
тя злобно шиба с огнени камшици.
Безпаметно от болката  крещиш,
че кръв прелива в твоите зеници.
Намразил Бог, отчаян, озлобен,
оставяш се на мислите трагични
и ереста. Духът ти е смутен,
души те гняв, със смъртна злост закичен.
И паднал в плен на страх и пустота,
опитваш се чрез алчност и богатство
да заглушиш бумтежа на кръвта - 
завърташ се в поредно светотатсво.
Пресищаш с удоволствия плътта - 
изискани блюда, искрящо вино,
но колко кратко трае ситостта,
родена от едната лакомия.
Последен пристан търсиш в похотта - 
дано душата гладна да нахрани,
а само миг след края на страстта
очите ти прогарят нови рани.
И ето те, утихнал и смирен,
на мъдреците в кротката обител.
Единствено от вяра си лишен,
но даже леки, празни са ти  дните...

И пропътувал смело деветте,
познал и греховете, и цената,
усмихваш се. Отново си дете,
заспало върху царски трон от злато.
Кален в неволи, някак помъдрял,
за своя собствен ад си благодарен - 
премина го от край до край, но цял
излезе - като слънце лъчезарен.

Поне да бях вярващ, че да се надявам предателите да горят в Ада, а то...

Чудесни стихове! В тях някак откривам оная философия на някогашните символисти, която толкова обичам и в която вярвам: истинската сила на човешкото се проявява само в горнилото на голямото страдание, преживяно в безкрайните кръгове на житейския ад. Харесах много! Препрочитам - и се усмихвам на финала - по славейковски силен и светъл!
"Грей величие в човешката неволя!"

Поздравления, скъпа Вики!

и е още по-силно

Драматично, вярно и много хубаво пресъздадено! :)